Волтер
(Автори) — Моята библиотека

Оригинално изписване: Voltaire

Информация

По-долу е показана статията за Волтер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

Волтер френски писател и философ

Роден:	21 ноември 1694 Париж, Франция^[1]
Починал:	30 май 1778 Париж, Франция

Франсоа-Мари Аруе (на френски: François-Marie Arouet) (21 ноември 1694, Париж^[2]—30 май 1778, Париж), по-известен с псевдонима си Волтер (на френски: Voltaire), е френски писател и философ от епохата на Просвещението. Завещава 118 тома съчинения, между които и новелата „Кандид“, част от която е посветена на фиктивен престой на героя Кандид в България (под България Волтер в случая всъщност има предвид Прусия).

Син е на парижки нотариус. Завършва йезуитски колеж. Заради някои епиграми, в които осмивал регента и дъщеря му, през 1717 г. той бил хвърлен в Бастилията, където лежал единадесет месеца. Там той завършва трагедията "Едип", която подписва за първи път с псевдонима Волтер, който остава до края на живота му. Няколко години по-късно, през 1725 г. Волтер отново попада в затвора, заради едно спречкване с някакъв аристократ на име дьо Роган, който от своя страна наредил на слугите си да набият с тояги Волтер.

След излизането от Бастилията Волтер е изгонен от Франция. От 1726 г. до 1729 г. живее като емигрант в Англия. В английската столица той има възможност да се запознае с произведенията на английските философи Бейкън, Болинброк, Джон Лок и др., с математическото учение на Нютон и др. Своите наблюдения от Англия Волтер е изложил в книгата си "Писма за Англия", която отпечатва тайно след завръщането си във Франция.

Установява се в замъка на приятелката си маркиза дьо Шатле в Сире. Маркизата го предпазвала от непредпазливи действия, които биха му нанесли вреда и неприятности. В Сире Волтер живее до смъртта на маркиза Шатле през 1743 г., като междувременно за по-кратко или по-дълго време живял в Холандия, Брюксел, Лотарингия, Париж, Берлин. През този период от живота си Волтер оформя своите философско-политически възгледи и създава голяма част от произведенията си в областта на философията, историята, създава и някои от своите забележителни трагедии.

Следващите три години Волтер живее в Потсдам, в резиденцията на пруския крал Фридрих II. След като напуснал Прусия Волтер живее известно време ту в Лотарингия, ту в Елзас, ту в Швейцария.

Към 1760 г. се установява в малкото селце Ферней - на границата между Франция и Швейцария. Там си купува замък, който става място за срещи на философи, поети и знаменитости от цяла Европа.

Паметно в историята на 18 век ще остане участието на Волтер в делото "Жан Калас". През 1762 г. в Тулуза местните йезуити осъждат на жестока смърт търговеца Жан Калас - протестант, под лъжливото обвинение, че удушил и после обесил собствения си син, защото искал да се прехвърли от бащината си вяра към католицизма. Волтер по неоспорим начин, след като проучил материалите по делото, доказал, че синът се е самообесил или поради умствено разстройство, или защото проиграл на карти значителна сума пари. Тулузките йезуити обаче използвали тази семейна драма, за да разгорят ненавист срещу протестантите и успели. При грубо нарушение на закона, при липса на сериозни доказателства Калас бил осъден на страшна смърт - да бъде разчекнат, а след това изгорен. С гняв и възмущение Волтер пише: "И това става в наше време!". Волтер пише писма, статии, публицистични трактати, обръща се с писмо до парламентарния съд и до краля, докато най-накрая парижкият съд ревизира делото и посмъртно оправдава Жан Калас. Това било тържество на правдата, символ на която бил Волтер, и страшен удар срещу църквата.

През фернейския период от живота си Волтер не е имал достъп в две столици: в Париж го мразел Луи XV, а в Женева - калвинистите. След смъртта на Луи XV през 1774 г. Волтер решава да посети родния си град. Никой коронован владетел не е бил така посрещан, както парижани са посрещнали своя велик съгражданин. Академията го избрала за свой директор. Умира на 30 май 1778 г. Парижкият архиепископ и енорийският свещеник отказали да дадат разрешение за погребение. Повторила се срамната комедия от преди сто години с погребението на Молиер. Волтеровият племенник абат Миньо през нощта тайно пренася тленните му останки в абатството Селиер в Шампания, където служел. През 1791 г. по решение на Националното събрание, при стичане на многохиляден народ тленните останки на Волтер били пренесени в Пантеона в Париж. Литературното наследство на Волтер е голямо и разнообразно. Той е философ, учен, историк, поет (пише лирични произведения, сатири, поеми), романист, драматург и публицист.